ЗАРÒНВАМ, -аш, несв.; зарòня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да роня. Момците донасяха с кошери и торби изсъхнали кочани за ронене. Момите запретнаха ръкави, зарониха едри и жълти като смин зърна. К. Петканов, Х, 225. – Не обичам портокалов сок, не обичам кока-кола – намуси се момчето и зарони бисквита в чинийката. Б. Йосифова, БЧМ, 57. Вълшебна пролет галено прибули пространствата на всички небосклони – / и южен вятър трепетно зарони / нацъфналите праскови и дюли. Хр. Ясенов, Събр. пр, 68. При появлението на заптиетата [свещеникът] усилваше въздишките си и заронваше още по-изобилни сълзи. К. Величков, ПССъч. I, 24. Море стани си, върви, юначе, / тук нема твоя прилика, / като два строка иглика. / Море на юнак си са нажали, / та черни очи навири, / та бистри солдзи зарони. Нар. пес., СбНУ II, 39. заронвам се, зароня се страд.
ЗАРÒНВАМ СЕ несв.; зарòня се св., непрех. Започвам да се роня. Снегът се заронва отгоре, руква по билото сипест, на криволичещи поточета. Б. Димитрова, Лав., 88. Слънцето закова на синьото небе и жадните за дъждоносен облак очи се сведоха от мъка. Изпеченото преждевременно зърно се зарони. Н. Каралиева, Н, 183. Момъкът спокойно огледа зеещата празнина и тръгна из нея. Бурените меко зашибаха краката му, сухите буци пръст се зарониха под тънките му гуменки. Б. Йосифова, БЧМ, 70. Когато се зарониха първите едри дъждовни капки, Черньо се сви под дърво и зачака. А. Страшимиров, А, 149. Сега вече Садет не можа да задържи сълзите си – едри и блестящи, те се зарониха по пребледнелите ѝ страни. Б. Несторов, АР, 124.