ЗАРОСЯ̀ВАМ, -аш, несв.; зарося̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. 1. За дъжд – започвам да рося. Небето се намръщи. Ниско над хълмовете по разораните черни угари падна гъста мъгла. Зароси тих и дребен есенен дъжд. А. Каралийчев, ЛС, 73. Небето над дефилето притъмня. Зароси дъжд, който постепенно се усили. Б. Несторов, СР, 211. Зададе се тъван облак / от ораче до копаче, / да удари летна роса, / да зароси свако яко. Нар. пес., СбВСтТ, 198. ● Нар.-поет. Роса зароси. Девойко, девойко, / девойкини двори / мъгла попаднала, / роса заросило. Нар. пес., СбНУ II, 61. Момиче ми заплака, / ситна роса зароси. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 119. Мари херуглице, / мари синьозелена, / доста лета по небе, / не разпъждай облаци / да зароси росица, / да ороси два млада. Нар. пес., СбИБ, 55.
2. Безл. заросява, зароси. Започва да роси дъжд. Въздухът беше влажен, от време на време заросяваше леко и едва забележимо. Г. Караславов, ОХ III, 303. Отведнаж зароси и пак блесна слънце. Елин Пелин, Съч. III, 143.