ЗАРОШАВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; зарошавèя, -èеш, мин. св. зарошавя̀х, прич. мин. св. деят. зарошавя̀л, -а, -о, мн. зарошавèли, св., непрех. Ставам рошав. Ни се стриже Марко, ни се бръсне – / брадата му до пояс станала. / Още повече Марко зарошавял, / още повеч Марко смешен станал – / ем е смешен, братко, ем е страшен. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 7.