ЗАРУМЕНÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд от заруменея като прил. Който е покрит с руменина, който е румен. И наистина, Фрида беше хубава в такива вечери – с белите си зъби, със зарумененото обло лице. Г. Райчев, Избр. съч. II, 177. Когато се изправи и огледа прилепналата о снагата ѝ коприна, бисерния ред зъби сред карминовата усмивка, заруменените бузи и майсторски начернените мигли – не сдържа радостта си и прошепна: – Доста време има още, преди да се предам! О. Василев, Т, 146.