ЗАРУЧА̀ВАМ, -аш, несв.; заручà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Започвам да руча. Задумкаха насърчително тъпани, заручаха зурли – вдигна се дандания. Г. Манов, КД, 142. Картечницата сепнато заруча. От всички страни се посипаха куршуми и завиха разтревожено из въздуха. Л. Дилов, ПБД, 83. Подир малко ето ти и реката заручала, заручала и придошла черната вода, подире ѝ дошла жълта. Нар. прик., Христом. КМ II, 174. Изведнъж пребледнелият прокурор се върна заднишком към вратата, застана на прага и заруча към надзирателите: – Това затвор ли е, или менажерия? Ще ви подведа под отговорност! Д. Жотев, ПМИ, 76.