ЗАРФ, зàрфът, зàрфа, мн. зàрфове, след числ. зàрфа, м. Остар. 1. Метална подложка като чаша, в която се поставя и поднася кафена чашка, за да не пари, когато се държи. До нея [таблата] имаше четири пахари от сребро, за които имаше и особни зарфове. Лет., 1874, 241.
2. Плик за писмо. Всяк може да предава и да приима писма всъде, гдето има пощенско управление, но такива писма трябва да бъдат обвити в свитък (плик, зарф) и запечатани божем с три печата от червен восък. Лет., 1871, 69-70.
3. Всяко нещо, в което се поставя друго, за да се пази (Н. Геров, РБЯ).
– От араб. през тур. zarf.