ЗАРЪЖДАВЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; заръждавèя, -èеш, мин. св. заръждавя̀х прич. мин. св. деят. заръждавя̀л, -а, -о, мн. заръждавèли, св., непрех. За желязо – започвам да хващам ръжда, да ръждясвам. Оставените на открито небоядисани железни части заръждавяват, съвсем ръждясват и стават негодни за употреба.
ЗАРЪЖДАВЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; заръждавèя, -èеш, мин. св. заръждавя̀х, прич. мин. св. деят. заръждавя̀л, -а, -о, мн. заръждавèли, св., непрех. Ръждясвам; поръждавявам. А на бравата не си и заслужаваше да посегне човек – беше от най-стария модел, с езиче от вътрешната страна, и при това съвсем заръждавяла и похабена. Ем. Робов, Ст, 1968, бр. 1179, 2.