ЗАРЪКОПЛЯ̀СКАМ, -аш, св., непрех. Започна да ръкопляскам. А когато се свърши целият пасаж, мнозина заръкопляскаха пред лицето на Влайков, за да присъединят и те своя възторг към Славейков от „Дядо Славчовата унука“. Ст. Чилингиров, СбЦГМГ, 348. – Драги войници, днес вие ще чуете произведенията на трима български писатели, написани специално за вас. Бойците заръкопляскаха. П. Вежинов, ЗЧР, 194. Татко не скриваше възторга си и накрая заръкопляска. Ст. Христозова, ДТСВ, 46.