ЗАРЪМОЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заръмоля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх и -я̀х, св., непрех. Остар., сега поет. Заромолявам, заромонявам. Есенният дъждец заръмоля и накваси потъмнелите стърнища. А. Каралийчев, ПГ, 73.


Източник: Речник на българския език (онлайн)