ЗАРЪМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заръмя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. заръмя̀л, -а, -о, мн. заръмèли, св., непрех. 1. За дъжд – започвам да ръмя. При хубаво време пътят бе приятен. Но заръмеше ли ситен есенен дъжд или завиеше зимна буря, горичките като че осиротяваха и вече не мамеха погледите им. Сп. Кралевски, ВО, 86. Откъм бреговете на Африка пасатните ветрове носят леки, млечнобели пари, които димят над чугунената вода като разкъсани облаци. Често заръмява дъжд, ала капките му се изпаряват, преди да стигнат до водата. Св. Минков, ДА, 47. /
2. Безл. заръмява, заръми. Започва да ръми дъжд. Веднъж отивам да режа царевичак. Жената вика: „Тури ямурлука в колата, мъгливо е, може да заръми!“. Й. Радичков, ББ, 9. Отново заръмя. Дъждът падаше на едва забележими капчици, нещо като мъгла. Ив. Хаджимарчев, ОК, 52.