ЗАРЪ̀ФВАМ, -аш, несв.; заръ̀фам, -аш, св., прех. Разг. Започвам да ръфам. Той изтри една ябълка в ръкава си, заръфа я. Й. Попов, ТС, 45. Едрите песове се нахвърлиха върху неочакваната закуска, заръфаха големите комати. Цв. Ангелов, ЧД, 116. заръфвам се, заръфам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)