ЗА̀РЪЧ, мн. зàръци, м. Обикн. Нар.-поет. Заръка, поръка, поръчка. „Татко ти й снощи доходял, / за тебя, синко, да пита. / Триста й заръци заръчал / в неделя да та провода / на хайдушкото сборище...“ Хр. Ботев, Съч. 1929, 34.
