ЗАРЯ̀Д м. 1. Определено количество избухливо вещество, необходимо за изстрелване на снаряд или предизвикване на взрив. Бормашината трепереше в ръцете му, той натискаше до болка и пробиваше дупка след дупка. Когато въглищният пласт беше покрит с дълбоки рани, той се залови да ги пълни със заряд... Ив. Мартинов, М, 97. В горивната камера [на барутната ракета] се поставя барутен заряд във вид на отделни пресовани парчета (пакети). Р. Радулов, РКВ, 8.
2. Взривно вещество в снаряд, мина, ръчна граната и др., необходимо за тяхното взривяване при попадение в целта. Цено леко изпълзя на бруствера и като замахна силно, хвърли заряда под гъсениците. Чу се страшният гръм на експлозията. П. Вежинов, ВР, 278.
3. Разш. Количеството от дадено вещество, което при определени условия освобождава енергия; пълнеж. На долната част на кутията бил поставен химически заряд, който при затопляне с кибрит или с цигара започнал да действува и бързо затоплял съдържанието в кутията. ВН, 1961, бр. 2949, 4. Скоро се стъмнило. Осветителна техника нямало и операторът си отишъл с киноапаратурата. Но не след дълго той се върнал на гарата с фотокамера и с няколко заряда магнезий. ВН, 1958, бр. 1998, 4. При сондата трябва да има най-малко три готови за действие пожарогасителя с незамръзващ през зимата заряд. Хр. Марков и др., ТБ, 232. Едно подводно плуване от 10 дни без излизане върху повърхността може да се смята за обикновено нещо. Зарядът от атомно гориво в реактора [на подводницата] е достатъчен за преплуване на 250 000 км. Ц. Цанев, АЧ, 19-20.
4. Физ. Количеството електричество, което се съдържа в някои частици (електрони, протони и др.). – Аз не съм физик, но ми се струва, че това са били някакви силови полета, които са целели да предотвратят катастрофално сближаване на две материи с противоположни заряди. Л. Дилов, МСП, 132. Той [хелият] има два електрона, но пък затова в ядрото си има два положителни заряда електрически товар, за да бъде в равновесие и за да се счита електрично неутрален. Г. Томалевски, АН, 235. Атомен заряд. Ядрен заряд.
5. Само ед. Прен. Съвкупност от чувства, знания, мисли и под. у дадена личност или група от хора, чрез които става възможно да се осъществи, постигне нещо. Днес у нас не поколенията воюват, а творците, носителите на обществения заряд, с представителите на старото. Е. Каранфилов, Б III, 32. Димитър Христов е композитор с хубав творчески заряд и от него можем да очакваме вълнуващи творби. ВН, 1961, бр. 2601, 4. Всичките тези факти потвърждават големия идейно-политически заряд, с който Ив. Драсов напуска Ловеч. Ив. Унджиев, ВЛ, 310. Сега разбирам колко много е знаел тоя опърпан, хилав затворник от глухия провинциален зандан, какъв огромен заряд от мисли и предчувствия е имало в червенокосата му глава. П. Вежинов, ЗНН, 46.
– Рус. заряд.