ЗАРЯ̀ЗВАМ1, -аш, несв.; зарèжа, -еш, мин. св. заря̀зах, св., прех. Започвам да режа нещо. Като зарежа лук, очите ми засълзяват.
ЗАРЯ̀ЗВАМ2, -аш, несв.; зарèжа, -еш, мин. св. заря̀зах, св., прех. 1. Правя с рязане резка, знак, белег върху нещо. За олекотяване на модела изрязваме ребрата и вътрешно. След това в четирите ъгли на ребрата зарязваме гнезда, в които ще легнат надлъжните пояси. МК, 1976, кн. 8, приложение, 3.
2. В лозарството – подрязвам лози рано напролет. Вървим ние, както си е по обичая, и бързаме към лозята: ще зарязваме. Напред тъпънът гърми, музиката свири. Ст, 1964, бр. 940, 3. Трифон се засмял и показал с ръцете си как се зарязва лоза: „Аз не зарязвам от горе надолу – рекъл той, а обратно – от долу нагоре“. При показването той замахнал с косера и наистина си отрязал носа. Оттам идва и името му „Зарезан“, или „Трифон с отрязания нос“. НЗЗ, 2013, бр. 6 [еа].
3. Остар. За лице, което не знае да пише – режа черти, за да отбелязвам нещо, обикн. количество (Н. Геров, РБЯ). зарязвам се, зарежа се страд.
◊ Зарязвам / зарежа на рабош нещо. Диал. Запомням нещо лошо, някакво зло, което е причинено, за да си отмъстя някога.
ЗАРЯ̀ЗВАМ3, -аш, несв.; зарèжа, -еш, мин. св. заря̀зах, св., прех. Разг. 1. Внезапно напускам, отивам си отнякъде, където съм бил до този момент, изоставям нещо или някого, с което или с когото съм се занимавал до този момент; изоставям, оставям. Амбулантните продавачи зарязваха сергиите си по тротоарите. Майки и деца бягаха към високата част на града. Д. Димов, Т, 536. Зарязвахме софрите троснато / и тръгвахме навън, където / една надежда ни докосваше / със нещо хубаво и светло. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 45. – Утре в три часа сутринта ще те вода на зайци. – Добре... Имам работа, ама зарязвам всичко, че ми е изгоряла душата за заяк. Елин Пелин, Съч. IV, 227.
2. Преставам да живея заедно с някого или да бъда в близки отношения с него; изоставям, напускам, оставям. – Грехота е къща да изоставяш, млада жена да зарязваш. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 21. Една неделя тя си облече новата рокля, прибра си нещата в бохчица, приближи до него и издума: – Ще си ида. – Елена, миличка, я да излезем с тебе на разходка из планината... – Аз го зарязвам, той на разходка ще ме води! Й. Гешев, ВТ, 82-83.
3. Преставам да се занимавам и интересувам от нещо, да упражнявам някаква дейност, занятие, професия; оставям, изоставям. Селяните не доораваха нивите, за да леят куршуми, и гражданите зарязваха търговията. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 86. На кариерата си гледах като на нещо съвсем случайно, което не зарязвах само поради леност. Г. Райчев, Избр. съч. I, 13. Покрай всичките ми ангажименти нямам време за хобита, но все пак гледам да не зарязвам любимите исторически книги. С, 2015, бр. 8031 [еа].
4. Отказвам се от нещо, което ми е станало лош навик и ми вреди; оставям. От днес зарязвам пиенето и цигарите!. зарязвам се, зарежа се страд.
◊ Не си зарязвам / зарежа магарето в калта (в батака, насред пътя). Разг. Умея да пазя, да защитавам интересите си, да запазвам това, което имам, което съм придобил. – Ако сцената отпреди час се разиграе наново, ще си отида! – Но сега инициативата беше у Графа, а аз нямам навика да си зарязвам магарето в калта... Др. Асенов, И, 73.