ЗАСВА̀РВАМ, -аш, несв.; засвàря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Индив. Заварвам, сварвам. Когато бях в Чирпан, не една заран слънцето засварваше да горят на гроба ѝ [на майка ми] две свещи. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 289. Утрото ни засвари сред гъста букова гора. П. К. Яворов, ХК, 170. засварвам се, засваря се страд.