ЗАСВÈТВАМ, -аш, несв.; засвèтя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Започвам да светя. На лятното безоблачно небе засвети пълният месец, блядо затрепкаха вечните звезди. Стр. Кринчев, СбЗР, 392. Училището засвети насреща ми с всичките си прозорци, сякаш цялото пламтеше отвътре. Й. Радичков, СР, 179. На китката му засвети сребърната гривна на Рослава. Кракра въздъхна дълбоко. А. Дончев, СВС, 737. – Пусни го [радиото], мари Петро, да попее на ябанджийчето! – обърна се баба Марийка към снаха си и в очите ѝ засвети възхищение и гордост. Н. Хайтов, ШГ, 60. Край Балчик фарът в тихата вечер засвети, / над лодкарите жеравен писък кръжи. Н. Зидаров, ФБО, 44.