ЗАСВЕТЛЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; засветлèя, -èеш, мин. св. засветля̀х, прич. мин. св. деят. засветля̀л, -а, -о, мн. засветлèли, св., непрех. Започвам да светлея, да светя. Момата седеше свита в сянката на оградата. Лунната пътека отново засветля и в нея като петно застана юмрукът на бащата... Б. Несторов, СР, 31. Запали свещта и я забучи в питата просфора, равно засветля бледото ѝ пламъче. Д. Спространов, ОП, 219.
ЗАСВЕТЛЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; засветлèя, -èеш, мин. св. засветля̀х, прич. мин. св. деят. засветля̀л, -а, -о, мн. засветлèли, св., непрех. 1. Ставам постепенно светъл; просветлявам. Хоризонтът вече засветляваше.
2. Безл. засветлява, засветлее. Става светло, съмва се, зазорява. Навън засветлява.