ЗАСВЍВАМ, -аш, св., прех. Започна да свивам. „Бедният татко!“ И засвива по ред пръстите на ръцете си: броеше дните от погребението. А. Страшимиров, Съч. V, 237. засвивам се страд.
ЗАСВЍВАМ СЕ св., непрех. Започна да се свивам, да се извивам. Загърчила се оная ми ти невеста, засвивала се, заохкала, запъшкала. Чудомир, Избр. пр, 158-159. Учителката наведе глава, подпря пак вратата с кърпела и се засвива виновно: – Подпираме, господин инспекторе... подпираме и само при голяма нужда отваряме, че инак по цял час прескърцват. Ст. Даскалов, ПЯ, 112. Засвива са сиви сокол, / засвива се, заспуща са, / та си кацна на царюво, / на царюво бре коленце. Нар. пес., СбВСт, 60.