ЗАСВИДÈТЕЛСТВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от засвидетелствам и от засвидетелствам се. За човек, достигнал до края на жизнения си път, нищо не е по-окуражително от това да получи подобно засвидетелстване на почит и приятелство от по-млади колеги. ЛФор., 1999, бр. 30 [еа].