ЗАСВИДÈТЕЛСТВУВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Засвидетелствам. Нямаше съмнение, че Райна бе дошла да му засвидетелствува чувствата си. Що за наглост беше това? Ем. Станев, ИК I и II, 446. Всички околни села бяха готови да засвидетелствуват, че на боляревска земя не е имало никога никакъв чифлик. А. Страшимиров, ЕД, 74. – Байно, приближи са до масата да засвидетелствуваш с клетва и с подпис ония огнени думи, които ти изказа преди малко! З. Стоянов, ЗБВ I, 367. – Ха-а, ако е така, то аз имам свидетел да засвидетелствува пред мене. Л. Каравелов, Съч. II, 156. засвидетелствувам се страд. Трябвало е да се приложат на дело най-важните организационни постановления, за да се засвидетелствува пред всички успехът на една голяма идея. М. Арнаудов, БКД, 116.


Източник: Речник на българския език (онлайн)