ЗАСВИДÈТЕЛСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от засвидетелствувам и от засвидетелствувам се; засвидетелстване. – А могат ли да се оплачат, че им не повръщам щедро и аз засвидетелствуванията на дружбата си? Ив. Вазов, Съч. VII, 21.
