ЗАСВЛЍЧАМ, -аш, св., прех. Започна да свличам. Озърна се още веднъж и засвлича потурите. Т. Харманджиев, Р, 159. Водата потече по брега и засвлича мътножълти вадички. З. Сребров, Избр. разк., 33. засвличам се страд.
ЗАСВЛЍЧАМ СЕ св., непрех. Започна да се свличам. Той преметна пушката през врата си и започна да се спуска. По-бързо, по-бързо! И той се засвлича, като едва успяваше да се задържи, да не се изтърколи на дъното. Ст. Дичев, ЗС I, 170. Другият не обели дума, засвлича се надолу. След малко чу, че онзи иде след него. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 244.