ЗАСВОДЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от засводявам (в 1 знач.) и от засводявам се. Тази система на засводяване, позната под названията „балдахинов“ или „бъчвовиден“ свод, е широко използвана в Тракия през IV-VI в. и е особено пригодна за покриване на помещения с неправилен или дъговиден план. Археол., 1998, кн. 1-2 [еа]. Когато започва засводяването на капелата Медичи и приятелите на майстора изказват пред него надеждата, че тя ще бъде засводена иначе от параклиса на Брунелеско, Микеланджело отвръща: „Иначе – да, но не и по-добре!“. М. Бичев, АНВ, 13.