ЗАСВОЯ̀ВАМ, -аш, несв.; засвоя̀, -оѝш, мин. св. -оѝх, св., прех. Диал. 1. Присвоявам, обсебвам. Почти навред в селата общинската власт е в ръцете на лихвари, кръчмари, търговци житари, които смъкват баснословни лихви и засвояват имотите на своите длъжници. Г. Георгиев, Избр. пр, 279. – Тропай, Грозьо! – Ботушите са мои! – Кой те пита – отвърна Грозьо, – аз ги засвоих: тегли ме на съд! А. Страшимиров, ЕД, 29.
2. Приемам някого за свой, като свой. Кой го знае откъде дойде, хареса му и остана при нас. Засвоихме го ние; наш даскал Иван, та наш... П. Велков, СДН, 361. засвоявам се, засвоя се страд.