ЗАСÈВКИ само мн. Диал. 1. Народен обичай, при който се извършва обредно сеене на брашно и се замесва сватбен хляб, обикн. в четвъртък преди сватбата; засяване, замески. Отвън се чува хор от жени, които пеят сватбарска песен за засевки. Й. Йовков, Б, 157. Засявайте засевките, / Калино ле моя, / тази вечер у ергеня, / утре вечер у момата. Нар. пес., СбВСт, 208. Посгодил ми се млад Гьорги, / в събота беха засевки, / в неделя сватба дигнали. Нар. пес., СбВСт, 459.

2. Песни, които се пеят при този обред; замески (Н. Геров, РБЯ).


Източник: Речник на българския език (онлайн)