ЗАСЕГА̀ нареч. 1. В този момент, в който се говори сега. – Като преценявам, че при създадените условия засега възможност за по-нататъшна борба няма, аз нареждам легията да се разтури! Ст. Дичев, ЗС I, 241. // До момента на говоренето; до този момент. – Ще дойдеш ли на вечеринката? – Може и да дойда, засега нямам компания. Ем. Станев, ИК I и II, 209. ● За усилване сега-засега. Какво ще правят хората без труд? Как ще се развиват те без него? Ще стане ли човек пò човек? На този въпрос сме се спрели сега-засега с бабата. Н. Хайтов, ДР, 196. – Да ги интернираме. – Всички? – Ако не всички, то поне Кеманларски... Сега-засега той е най-опасен. К. Калчев, ЖП, 37-38.
2. За ограничено време около момента на говоренето. – Ако почтеното събрание ми позволи, аз каня негова милост да дойде да живее засега у нас. Д. Талев, ЖС, 227.