ЗАСÈДНАЛОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от заседнал. В романното развитие на събития, в които наистина бях участвал, аз намерих удовлетворение за принудителната ми заседналост. Като не можех вече да прекосявам моретата и континентите, нахвърлях по земния глобус моите герои и героини. Кр. Милованов, ГЗ (превод) [еа]. Забравяйки все повече за самите себе си, ние искаме да се освободим от нашата заседналост. Зл. Теохаров, ОФС (превод) [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)