ЗА̀СЕК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Изсечено, зарязано място върху дърво; зарез, зарезка. Петър разрови с крак снега около дънера, замахна с брадвата си и засече. Захвърчаха трески и след малко зина дълбок засек. Н. Хайтов, ПП, 50.

2. Засèка (във 2 знач.) (Н. Геров, РБЯ).


Източник: Речник на българския език (онлайн)