ЗАСÈКА ж. Диал. 1. Място в гора с изсечени дървета. Между най-горния шанц и батареята имаше засека, тоест бяха изпресекли кое до половина, кое до дъно растящите там дървета. Ив. Вазов, Съч. VI, 99. Гората беше дюс! Нямаше ни засеки, ни посеки, ни просеки... Н. Хайтов, ДР, 69.
2. Препятствие, обикн. по път, улица, от струпани дървета, камъни и др., което затруднява движението на противник. – Ще укрепите крайните къщи, ще направите засеки из улиците. Й. Йовков, Разк. III, 46. Тъкмо в това време Ивайло и Момчил се явиха на помощ със своите юнаци. И тяхното напредване не мина леко. Най-напред попаднаха на засека от остри колове, забити здраво в земята. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 404.
ЗАСЕКА̀1. Вж. засичам1.
ЗАСЕКА̀2. Вж. засичам2.
ЗАСЕКА̀3. Вж. засичам3.
ЗАСЕКА̀4. Вж. засичам4.
ЗАСЕКА̀5. Вж. засичам5.