ЗАСЕКРЕТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; засекретя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо (служебен документ, информация, събитие и под.) да не бъде обществено достъпно, да стане секретно, с достъп до него на ограничен кръг лица. Противоп. разсекретявам. В 1943 г. Никола Тесла внезапно почива, затова военните лесно засекретяват целия му архив. С, 2015, бр. 7906 [еа]. // Правя някой да има самоличност или да извършва дейност тайно, скрито, секретно, с информация за това на ограничен кръг лица. Противоп. разсекретявам. Засекретявам агент.
2. Заключвам и правя недостъпно помещение със секрет1 (в 3 знач.). За първи път се въвежда задължително засекретяване на изпитните зали в 624-те училища в страната, в които през май ще има държавни зрелостни изпити. 19 м, 2016, бр. 1718 [еа]. засекретявам се, засекретя се страд. Информацията може да се засекретява по различни причини, но нищо не се губи напълно и продължава да съществува някъде – в друго досие с надпис Строго секретно. Кр. Бъчваров, ИЛ (превод) [еа].