ЗАСÈЛНИК, мн. -ци, м. Лице, което се е заселило някъде. Влезлият с момата обажда, че е панагюрец, стар цариградски заселник, пръв производител на бира в Цариград. Хр. Бръзицов, НЦ, 14-15. Кой какво имаше, даде да хапнат хората, щото новите заселници ни брашно имаха, ни боб, ни картофи. Й. Радичков, СР, 136.