ЗАСÈЛНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Заселване, обикн. принудително, на компактно население върху необитаеми или слабо обитаеми места, територии. С познатите от византийската история заселничество, организирано преселване на компактни маси населения, са основани малки и големи селища и цели запустели селски райони се сдобиват с нови жители, преселени от Понт, Армения, Тракия и Пелопонес. Е 2001, 1997, бр. 7-8 [еа].