ЗАСÈНЧВАМ, -аш, несв.; засèнча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Хвърлям сянка върху нещо. Две грамадни круши засенчват дъсчената беседка с масичка и столове в нея, боядисани бледозелено. П. Славински, МСК, 7. Гората още не се бе развила напълно, ала листата ѝ всеки ден наедряваха и засенчваха земята. П. Бобев, ГЕ, 108. Широки стрехи засенчваха тесните улички. Д. Талев, ЖС, 23. Къщата хвърляше сянка и засенчваше пътеката, която водеше към вратата. К. Петканов, В, 187. Износена и посивяла сламеница, каквито носят лете селяните из Търновско, засенчваше мургавото му лице с хубав мъжествен профил. Ем. Станев, ИК I и II, 5. Направихме проект, вложихме пари, купихме го [хотела] на търг, на който имаше 11 кандидати. Получиха се 11 жалби от съседите, включително и от църквата, че ги засенчваме. Култ., 2008, бр. 13 [еа]. // Правя сянка над очите си, за да се предпазя, обикн. от силна слънчева светлина, която ми пречи да гледам. – Ку-Куло, къде си, ма? А Кула бяга през гората, пълзи с ръце и крака; засенчва очи, ласкаво мълви името на сина си и погледът ѝ се носи далече към прибуления в тънка бледосиня мъгла Орлов връх. Ив. Хаджимарчев, ОК, 217. Най-после през вратата се показа възрастна жена, засенчи очите си и загледа към портата. Кл. Цачев, СШ, 51.
2. Намалявам яркостта, силата на светлината, която влиза или пада някъде. Засенчвам остъклена тераса със специална боя за стъкло. Засенчвам разсад с мрежа.
3. Закривам, затъмнявам нещо, обикн. слънце, небе, което излъчва светлина или е огряно от светлина. Той изведнъж усети, че нещо засенчи слънцето. Погледна през замъглени очи и видя, че на отворената врата се откройва слаба мъжка фигура. М. Грубешлиева, ГР, 175.
4. Прен. Изпъквам силно с качествата си, с проявите си над другите и ги надминавам, превъзхождам в изявата си, правя те да не се забелязват; затъмнявам1. Досега го бутаха все на заден план, държаха го нарочно в сянка, за да не ги засенчи. Ст. Даскалов, ЕС, 170. Всяка примадона се стараеше да засенчи с всички средства всичко живо около себе си, да остане сама да блести с гласа си. Ст. Грудев, АБ, 178. Разказа му и своите впечатления от Златните пясъци, където бе ходил през деня. – Засенчихме всички ривиери в света – възторжено говореше Боцмана, – Ница, Флорида, Лисабон... правят ни вече поклон! П. Льочев, ПБП, 39.
5. Прен. Помрачавам, намалявам силата, степента, стойността на нещо; затъмнявам1, засланям. Страхът, че през целия ден Костадин ще се държи все така сдържано и всички мечти и надежди, с които бе тръгнала от къщи, няма да се осъществят, засенчи радостта ѝ. Ем. Станев, ИК I и II, 454. Левски спада към онези дейци, чието величие времето с нищо не може да засенчи. Ив. Унджиев, ВЛ, 7. С разкриване на факта на груповото предаване на признаците бил коригиран третият закон на Мендел. Но това засенчва ли неговата слава? Ни най-малко! Хр. Одисеев, ТН, 53.
6. Диал. Поставям, прибирам нещо на сянка. Караколювеца засенчи колата под горуна, натири биволите да пасат по ливадите. М. Яворски, ХСП, 127. засенчвам се, засенча се страд.
ЗАСÈНЧВАМ СЕ несв.; засèнча се св., непрех. Ставам сенчест.