ЗАСÈНЯМ, -яш, несв.; засèня, -иш, мин. св. -их, св, прех. Остар. и диал. Засенчвам; засенявам. Черното було на облаците засеняше с дълбок мрак спящата столица. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 118. Някой се опитваше да запали кибрит, но една от жените в къщата влезе със запалено газениче, като го засеняше с ръка, и го сложи на ниска поличка. Д. Талев, И, 390. Дъгата стоеше като прикована върху куршумения облак, който засеняше целия кръгозор. Елин Пелин, Съч. III, 143-144. ● Обр. Душевното му спокойствие не са засеняли никакви съмнения, никакви страсти. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 157. засеням се, засеня се страд.
ЗАСÈНЯМ СЕ несв.; засèня се св., непрех. Остар. и диал. Засенчвам се; засенявам се. Задава се облак тъмен над сини балкани; / засенят се тъмни гори. К. Христов, Мис., 1899, кн. 5, 376.