ЗАСИНДЖЍРЯМ, -яш, несв.; засинджѝря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Връзвам, оковавам със синджири. За чудо йе гора продумала, / .. / на минаа снощи у вечера / три синджире се сас млада челяд, / млада челяд като младо цвеке, / навързани и засинджирени. Нар. пес., СбНУ ХI, 28. засинджирям се, засинджиря се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)