ЗА̀СИП1 м. Остар. Част от кремъклия пушка или пищов, дето се сипва барут; азлък.
– От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ЗА̀СИП2 м. Диал. Детско заболяване, при което дишането е много затруднено. Вярват, че засипът е периодическа болест и се явява на новолуние. Т. Панчев, РБЯд, 129.
– От Т. Панчев, Допълнение към българския речник от Н. Геров, 1908.
ЗА̀СИП3 м. Остар. Книж. Купчинка насипана пръст; насип. Ония черепи, които в засипите са останали като документи за физиката и морала на тези наши праотци, са единственият материал, който може да ни даде някаква представа за тогавашния човек. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 133. Все пак мнозина се, зад засипи едни / и други татък по окопите, прибраха. П. П. Славейков, КП ч. III, 230.