ЗАСИРОМАША̀ВАМ, -аш, несв.; засиромашèя, -èеш, мин. св. засиромашàх, прич. мин. св. деят. засиромашàл, -а, -о, мн. засиромашèли, св., непрех. Диал. Осиромашавам, обеднявам. – В душата ѝ се роди едно страхопочитание към богатия ѝ братеник, който се яви тук тъкмо сега, когато са съвсем засиромашели. Елин Пелин, Съч. I, 57. Разпопови само хляб и лук ще ядат, но вън не дават вид, че са засиромашели. Кр. Григоров, Р, 105. По звездите забелязваме еще, че тази година ще бъде неволята скъпа, а слободията евтина. Ще има еще млого хора за хубаво да засиромашават и от евтино да заборчляват. П. Р. Славейков, СК, 7. засиромашава се, засиромашее се безл. От евтино са засиромашава, от хубаво са задлъжнява. П. Р. Славейков, БП II, 22.