ЗАСИТНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заситня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. и прех. 1. Започвам да вървя или да играя със ситни стъпки. Булката се измъкна из навалицата, заситни през мегдана и скриви в уличката. Елин Пелин, Съч. II, 169. Девойката грабва котлето и заситнява с босите си крака към къщите. Л. Александрова, ИЕЩ, 132. По широкото чакълесто корито на реката заситниха стада. Г. Караславов, ОХ, 311. Той пристъпваше в такта на мелодията отсечено и леко, завъртваше се изведнъж и чевръсто и лудо заситняваше на едно място. Й. Йовков, Ж 1945, 16. Всички викаха радостни. Един вдигна ръце нагоре и заситни ръченица. Кр. Григоров, ОНУ, 187.
2. Прен. Започвам да свиря в такт, който изисква ситни стъпки, започвам да свиря игриво, ситно. Над всички гласове тържествено звучи гайда. Гайдарят заситни сватбарска ръченица. Кр. Кръстев, К, 61. Музиката се разбеснува. Циганчето с кларнета полудя. Гроздьо заситни флигорната до пръсване и премиране. О. Василев, ЖБ, 257. Отново изруча гайдата и отново веселото ѝ гласче звънко и високо заситни коледарския буенек. Д. Бозаков, ДС, 70. Гайдата задържа тънък глас, после изписка и заситни. К. Петканов, СВ, 71.
3. Непрех. За дъжд, сняг – започвам да валя ситно. Дни наред непрекъснато валя – ту ще приплющи и ще се залюлее припрян дъжд, ту ще поразслаби, ще заситни, ще затрепка и се закрепи така с часове. Ил. Волен, МДС, 5. Помня зиме, когато свиреше горнякът и сняг заситни на дребни прашинки, как селото запустяваше. Кр. Григоров, ОНУ, 177.