ЗАСЍЩАМ, -аш, несв.; засѝтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Задоволявам усещането за глад на някого. Изобилната паша, която намериха по пътя за Цариград, ги засити и Дойчин с радост забеляза, че не само дребният, но и рогатият добитък се беше поохранил. К. Петканов, ЗлЗ, 259. Поникна нова тревица по стърнищата и по овразите. Само овцете и патките я пасяха. Едрият добитък не се задържаше по нея, защото не го засищаше. К. Калчев, ПИЖ, 84. ● В съчет. с глад. Да се ориентираме във времето ни помагат ритмичните процеси в нашия организъм, нагодени към цикличните колебания на природата: заспиваме и се събуждаме, огладняваме и засищаме глада си. НТМ, 1984, кн. 9, 44. Тонев пристъпи и отчупи едно късче. Медът бързо засити глада му, ободри го, вля нови сили в изтощеното тяло. П. Бобев, К, 8. // Прех. и непрех. Създавам усещане за ситост. – А по-добър фураж от дъбовата шума нема. Той е като зелето, засища и има много витамини. Ст. Даскалов, ЕС, 189. Способността на мазнините да засищат организма се отразява благоприятно при повишена нужда от енергия. Б. Банков и др., ВВ, 8.
2. Прен. Задоволявам, утолявам, удовлетворявам някаква духовна потребност. Разказваше за дългите кървави войни, в които царят хвърляше народа, за да засища алчността си с нови богатства. Св. Минков, ПК, 16. Когато заситиха на едри глътки любопитството си, започнаха да се пръскат по магазини, барове и кина. В. Антонов, ВОМ, 85.
ЗАСЍЩАМ СЕ несв.; засѝтя се св., непрех. Утолявам глада си; нахранвам се. Парченцата черен хляб ми се сториха така вкусни, сякаш бяха най-голямото лакомство. Заситих се. Кр. Григоров, ОНУ, 119. Щом се засити добре, Петльо приближи мрежестата ограда, провря се през дупката и припна към обора. П. Бобев, ГЕ, 15.