ЗАСКА̀ЧВАМ, -аш, несв.; заскàчам, -аш, св., непрех. Започвам да скачам. Заскачваме от радост и пляскаме с ръце. Т. Влайков, Пр I, 193. Изведнъж всички кукове заскачали и звънците загърмели така, че сякаш нещо още по-страшно щяло да се случи. Н. Каралиева, ЗБ, 62. Децата веднага подушиха лакомствата и нахълтаха едно през друго. Дигнаха нетърпим шум. Майка им нищо не можеше да направи, та се развика: – По-скоро вън! Какво сте заскачали като щури? К. Петканов, ОБ, 35. И след това незнайната жаба заскача по тревата и се запъти към близкото блато, дето живееше. Св. Минков, ПК, 25. ● Обр. Към шумната група матроси приближи мичман Бакърджиев. Черните му очи огледаха далечината и заскачаха от моряк на моряк, зли и сънливи. Д. Добревски, БКН, 35.