ЗАСКИМТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заскимтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. заскимтя̀л, -а, -о, мн. заскимтèли, св., непрех. Започвам да скимтя. Кучетата заскимтяват, овцете в кошарите потръпват. Кр. Григоров, Р, 119. А в лисичата хралупа заскимтяха малки лисичета с дълги муцунки и лукави очички като майчините. А. Каралийчев, ТР, 96. // За човек – издавам подобен звук, обикн. като плача, говоря или от болка. Изведнъж астмата го задуши страшно, той се олюля, заскимтя, застена мъчително. Ст. Дичев, ЗС II, 510. Заскимтявам от болка.