ЗАСКЍТВАМ, -аш, несв.; заскѝтам, -аш, св., непрех. Започвам да скитам; заскитвам се. Съкрушен от мъка, заскитал по света и де когото срещнел, все за колибата и за хубавата невеста го питал. А. Каралийчев, ТР, 138. На 14 години избягва с банда цигани катунари. Заскитва по селата като овчар и слуга. О. Василев, Т, 8. Първи по улиците заскитаха просяците, които спяха обикновено на открито. Ив. Планински, БС, 40. Влезе в музея и заскита из алеите между портретите на крале и светии. Д. Димов, ОД, 55. Подир смъртта на майка му и на втората бащина жена старият постъпи подофицер в армията и заскита в различни градове на страната. Д. Вълев, З, 93. Некогаш едно годиначе, селско дете, излегло от дома си и заскитало по планина, та не знаело да си дойт назад дома. СбКШ, 78.
ЗАСКЍТВАМ СЕ несв.; заскѝтам се св., непрех. Заскитвам. Беше вече тъмно. Сам, като сянка, се заскитах аз из тъмната пуста гора. Д. Калфов, ПЮН, 67. Той разказа за добрия прием, който намери у воденичаря, първия човек, който се е отнесъл братски към него, откогато се е заскитал по Стара планина. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 92. – Ето, снощи се заскитах – диря да се разсея, залутах се по улиците. А. Страшимиров, Съч. I, 75.