ЗАСКОБЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от заскобявам и от заскобявам се; заскобване, заскобяне. В по-ранни векове заскобяването на религията би било непредставимо. Дори през шестнадесети век както реформаторите, така и католиците утвърждават, че религиозното единство не може да бъде заменено с единството на обществото. ХК, 2003, бр. 2 [еа]. Таксата „заскобяване“ е в размер на 25 лв.