ЗАСКРЕЖÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от заскрежà като прил. Който е покрит със скреж. Беснеещата вън януарска фъртуна налиташе, блъскаше прозореца и заскрежените стъкла продължително звънтяха. Ст. Марков, ДБ, 10. Дотича бялото куче. Погалих го по заскрежената му козина. А. Гуляшки, ЗР, 132. Дядо Мраз ги огледа поред с присвити очи под заскрежените вежди. П. Бобев, ГЕ, 9. В заскрежения хладилник бяха наредени бутове месо, две-три птици, масло. П. Славински, ПЩ, 110.