ЗАСКРИПТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заскриптя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. заскриптя̀л, -а, -о, мн. заскриптèли, св., непрех. Започвам да скриптя. Заскриптяха кобилиците на всички кладенци. Й. Йовков, Ж 1920, 40. И пак заскриптяваха становете, совалките се втурваха всред нишките все тъй пъргави и весели и часовете течеха незнайни. Д. Немиров, Б, 216. Нещо заскрибуца, заскърца и заскриптя, като че триста вериги се влачеха! Н. Хайтов, Л, 149.