ЗАСКРÒМНИЧА, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Започна да скромнича, обикн. да се представям съзнателно за скромен. – Като изпитвах в Букурещ за тебе, рекоха ми, че си в Римник, печатал си българска книга една. Хвала ти, отче Софроние, голямо дело си поел. – Е, всеки да свърши каквото може – заскромничи старият. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 420.