ЗАСКУ̀БВАМ, -аш, несв.; заску̀бя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Започвам да скубя. Огладнелите животни лакомо заскубаха високата трева. Й. Йовков, Ж 1945, 254. Изтърва голяма чиния на пода и тя се разби на късчета. Изхълца и ужасена дигна ръце, сама заскуба косите си. К. Петканов, В, 139. Старицата натопи пилето в една котелка с топла вода и приклекнала над парата, заскуба перушината. Д. Вълев, З, 112. Кака Нанка изведнъж кипна, разбута чорбаджиите отпред, хвърли се към царската врата на олтара и като извика: „Няма да зачиташ езика ни, а?“, хвана попа за брадата и я заскуба с все сила. П. Незнакомов, ЖВ, 10. заскубвам се, заскубя се страд., възвр. и взаим. Изглеждаха готови да си заскубят косите и да се затъркалят по земята.
ЗАСКУ̀БВАМ СЕ несв.; заску̀бя се св., непрех. За нещо влакнесто, космато – започвам да се скубя, да ми падат влакната, космите.