ЗАСКЪРБЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заскърбя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. заскърбя̀л, -а, -о, мн. заскърбèли, св., непрех. Започвам да скърбя, обзема ме скръб. Бедният Кремуций! Аз го не познавах лично, но сърцето ми заскърбя за него като за приятел, когато чух, че са го хвърлиле в темницата. Хр. Ботев, КК (превод), 71.