ЗАСЛАДЯ̀ВАМ, -аш, несв. (остар.); засладя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. и непрех. Заслаждам. Трябва да засладяваме месото, което е полезно за здравето на детето, а да загорчаваме онова, което му вреди. Ч, 1871, бр. 11, 350. „Наистина всяко познание от наука, художество или от природата засладява и вякчава ума.“ Й. Груев, СП (превод), 236. засладявам се, засладя се страд.
ЗАСЛАДЯ̀ВАМ СИ несв.; засладя̀ си св., непрех. Заслаждам си. Обичам да си засладявам с бисквитка или бонбонка.
ЗАСЛАДЯ̀ВА МИ несв.; засладèе ми, мин. св. засладя̀ ми, св., непрех. Засладнява ми; заслажда ми. Както всички, и тя отпървом слагаше една череша в кошницата, друга в устата. Хрущялката ѝ засладяваше, а костилката прошумоляваше надолу, дорде падне на земята. Кр. Григоров, ПЧ, 131-132. Много ми засладя, дай ми малко вода.