ЗАСЛАНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; засланя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Остар. и диал. За слана – покривам, попарвам нещо; осланявам. Щом настане първа тъга, / момичето остарява; / щом заслани първа слана, / то цветето веч завява. Л. Каравелов, Съч. I, 70. ● Нар.-поет. слана заслани. По нивите, градините / слана засланила. Л. Каравелов, Съч. I, 122.